Напук на американските празници в България, реших да отпразнувам един автентичен български празник по свой си начин и да открия съвременните будители в градската среда. Силното ми желание да бъда събудена и вдъхновена ме отведе във Фабриката за градско изкуство, където срещнах Изабела, Таня и Илияна или иначе казано симпатичните момичета от Ателие ТРИОН, което отвори врати именно на 1 ноември.
Изабела – дизайнер по образование и пътешественик по душа
Таня – сценограф по образование и планинар по душа
Илияна – интериорен дизайнер по образование и сърфист по душа
Вижте за какво си поговорихме и защо пламакът на съвременния будител не угасва:
Кой стои зад Ателие ТРИОН и какви мечти преследва?
Ателие ТРИОН са три момичета, които се срещнаха благодарение на проект „Релакс“ и ентусиазма си да рециклират непотребни вещи. Мечтаем да се занимаваме с все по-мащабни задачи и да провокираме клиентите си и не само с все по-сложни проекти.
Къде се срещнаха идеите ви и как решихте да ги обедините?
Събрахме се след участието си в проект „Релакс“ и съвсем спонтанно решихме да се обединим. Стана като при влюбването – надушихме се и нещата започнаха да ни се получават някакси естествено.
Кой беше първият ви съвместен проект под името Ателие ТРИОН?
Първото нещо, което направихме заедно беше за един фестивал в Самоков – „Ритъмът на планината“, където изрисувахме стълбите на площада. Интересното беше, че Танчето е от там и вложихме наистина много емоция в старанието си да свържем образа на планината с образа на Самоков като град.
Какво научихте от този проект?
Научихме, че ни е трудно да се разбираме, но пък отношенията ни все повече се ошлайфат.
Как се раждат идеите във вашия контекст?
Много интересно, че идеите ни се раждат в моментите, когато ни предизвикат и провокират. Тогава дори често нахвърляме много идеи и постепено извайваме като склуптура финалното решение.
Кои са най-големите предизвикателства пред младите артисти в България?
Повечето хора в България не разбират, че правенето на изкуство е работа като всяка друга и от там произтича проблемът със заплащането в тази сфера.
Каква е цената на свободата на творчеството?
Липса на личен живот определено.
Кои са артистите, от които черпите вдъхновение?
Много се радваме на всякакъв вид изкуство, но страним от следването на определен стил.
Кой ваш колега бихте препоръчали?
Харесваме PUNKT, Трансформатори, FUNKT
А с кой бихте работили?
Отворени сме да работим с всякакви хора от различни сфери, но може би с улични артисти или просто с хора, които имат идея. Не е нужно да са големи имена.
Ако имахте високоговорител, какво щяхте да извикате през него?
Шоколааааааад
Специални благодарности на фотографа - Радостина Тодорова
Stay tuned
dEsi!!!
Може да не сте чували за 10 души, но има голяма вероятност да сте виждали тяхната „Библиотека между листата” - шкафчето с книжки, което правеше компания на самотните и не толкова самотни минувачи в парка на Военната Академия. 10 души са хората с 10 симпатични и творчески души.
Ето как изглеждат 9 души в очите на 10-тата:
Зародишът:
Стартирахме на 14 февруари 2011г. Точно на Св. Валентин, защото е един от най-безсмислените празници и решихме, че е време да бъде представен по друг начин. Направихме изложба с фотографии, рисунки, приложни творби и две работилници в рамките на деня. Това беше „Валентин и Валентинка“. Всеки път описанието на проектите ни е в множествено число, защото сме десет. Повече от десет вече, но в началото покрай обсъждането кой каква отговорност ще има за 14ти се наложи и име да си измислим. След като няколко пъти се повтори „...добре де и как ще се казваме...ние сме десет...какво ще е името...десет души едно име не могат да измислят...“ Николай Петров отсече „...еми ДЕСЕТ ДУШИ...“ и така си остана. Хареса ни, че има двойно значение, зависещо от ударението.
Екипът:
Ники-140 ideas
Йоан-JahONE
Nev en
Наде
Мариета
Кате
Кате(на Йо)
Йо (на Кате)
Радой
Виолина Вилей
За всеки проект към екипът ни се присъединяваше или отпадаше по някой. Никога не сме били в еднакъв състав. Винаги сме се разпределяли според това какви точно са задачите или кой има време, но за рисуване време винаги трябва да има.
Иван(в сегашно време рус барман) и Стефчо(с мустака) са също част, помагат и вършат мъжки постъпки : ) И двамата са фотографи.
Идеята:
Искахме да си бъдем каквито искаме! Както Ники казва "рисуване да има!" (много ми е любима тази негова фраза). Готино е да работиш в екип, пътуваме заедно и когато рисуваме се допълваме, защото всеки си има своята сфера.
10 души карат хората станали съучастници в техните работилници да се усмихват. Те създават сладки спомени и ни връщат в детските години. Те преобразяват предмети, пространства и навици. Точно поради тази причина реших да направя едно по-нестандартно интервю тип лексикон. Някак така случайно голяма част от въпросите бяха препратки към детството. Защо ли? Ами защото 10 души ми действат по детски симпатично. Ето и техните отговори:
1.Сутрин ставаш с паника къде съм, колко е часът, кой ден е.... и после момент на осъзнаване..3..2..1..и денят започва.
2.Вие сте 10 човека в 10 души или 10 души в 10 човека...
3.10 рутинни занимания всеки ден:
1-Шоколад
2-Връзване на обувките(затруднява ме панделката при завършека)
3-Слагането на ръчния часовник
4-Шоколад
5-Заключване при излизане(после се връщам да проверя дали съм го направила, защото не си го спомням)
6-Включване в скандала в градския транспорт(и както казва един общ холански приятел изречението“Е цялата ни държава е такава“ винаги е на място при такива ситуации)
7-Редене на опашка(където и да е, за каквото и да е...поне веднъж на ден си чакаш)
8-Шоколад
9-Да кажа на Невен „наздраве“, много киха всеки ден!
10- Денят е прекалено екстремен, за да имаш десет рутинни занимания в него
4.Любимата детска приказка на всеки е "Таралежите се раждат без бодли", "Маншон полуобувка и мъхеста брада", "Карлсон който живее на покрива"...
5. Песничката, която мама ти пееше, когато беше малка/малък се пее и до днес.
6. Мечтите са за след ставане, за обяд и преди лягане. Три пъти на ден, за да е здравословно.
7. Когато бях малка исках да стана още по-малка и все още е така, надявам се един ден да ми се получи.
8. Живота на възрастния човек е многоточие...
9. Манджата, която мразиш още от детската градина е вече „любима храна”.
10. От какво те беше страх като малък/малка? Oт голямата медуза, живееща в банята ! ( така и не го преодолях ...)
Време е да се запознаете и с част от техните проекти. Приятно усмихване. :)
Работилницa и изложба с група „Ренесанс“
Работилница „Алея на културата“- фондация За Оборище
„Библиотека между листата“ - фондация За Оборище
Стената в Киро - много животни в летящ балон
Stay tuned!!!
dEsi
Да вдигнат ръце всички, които тази зима посетиха не веднъж и два пъти българските писти. Да вдигнат ръце всички, които тази зима откриха сноуборда. А сега да вдигнат ръце всички, които тази зима са ставали свидетели на спускането с извънземен обект приличащ на сноуборд с кормило. Дам, сигурна съм, че ви забих. Истината е, че сноубордът с кормилото се нарича snowscoot и в България има само 11 човека, които знаят как се кара и го предпочитат пред другите зимни играчки. Ъндърграунд, ха?
Photo by Georgi Daskalov
Snowscoota е изобретение създадено от байкъри за байкъри. През далечната 1990 година на швейцарският хиксър Frank Petoud му хрумва една брилянтна идея: той счупва дъската си за каране на две и й монтира Fun-Scoot рамка. От този ден нататък байкърите по света си имат нова мания и това е Snowscoot-a. Друго си е да пориш пудрата с кормило в ръка. Усещането със сигурност е доста по-различно от сноуборда, а свободата е много по-голяма.
Все още не можете да си го представите? Ами, хайде тогава ето я и причината да ви запозная с извънземния сноуборд от планетата на байкърите.
Марин Кафеджийски, DIEL и ETNIES - Кодово название SNOWSCOOT
Stay tuned!!!
dEsi
Осмомартенски празнично се озовах в Близост до Лъвов мост. Изкачих се до мястото на Derida Dance по небивал асансьор и попаднах сред ъндърграунд обществото на съвременните български артисти. Така започна историята на един женски празник, посветен на танцовото изкуство. Поводът да посетя Derida Dance Center бе премиерата на MONOCROSSING – мултимедиен танцов пърформанс, който ме остави без дъх.
Photo by Gabor Dusa
Настаних се на първия ред. Това беше стратегическо място, защото след като започна пърформансът разбрах, че танцьорите ще са на сантиметри от мен и ще ме отведат в онзи свят отвъдния. Светлините угаснаха, и двете тела, облечени в бяло, започнаха своята история. Музика нямаше. Музиката беше по скоро звук, звукът, който отеква в главите ни всеки път, когато изгубим себе си. Двете героини бяха изгубили душите си на границата между реалния свят и отвъдното.
Светлината беше единственият им пътеводител. Лутайки се в лабиринтите на своето вътрешно съзнание, те търсеха изход от бездната. Често попадаха в светлинни лабиринти, където единственият възможен изход бе да преодолеят себе си, но страхът да прекрачат познатото и да се гмурнат в непознатото ги оставаше все така изгубени и самотни. Кулминацията настъпи в момента, в който светът, който бяха съградили, рухна. Оставени да се реят в безкрая на отвъдното, двете души бяха вече свободни и се сляха в едно цяло.
Photo by Polina Stoyanova
Не е лесно да накараш публиката да почувства това, което ти чувстваш, докато танцуваш. В този случай Джънгин Лий от Южна Корея и номинираната за най-добър изпълнител на Унгария за 2012г. Мариан Харгитай успяха да ме омагьосат и да ме накарат 45 минути да не поглеждам часовника си. На моменти имах чувството, че корейката се вселява в мен. Да, може да звучи зловещо, но точно този похват за близост с публиката без съмнение докосва съзнанието ти и започва да си играе с мислите ти.
Интересна е и мултикултурната симбиоза. Изпълнението, както споменах вече, е дело на корейка и унгарка, а концепцията и хореографията са по идея на българинa Живко Желязков. Музиката е поверена в ръцете на Иван Шопов по-известен под псевдонима Balkansky. Ако все още не сте гледали съвременен танц на живо, смело мога да заявя, че съвременният танц не е за всеки, но разбереш ли го веднъж любовта ти към него започва да клони към безкрая.
Толкова с лирическото отклонение. Много мислих как да завърша тази статия. Знам, че тя ще бъде възприета само от истинските ценители на танца. Ето защо избрах един цитат на Пина Бауш:
„To understand what I am saying, you have to believe that dance is something other than technique. We forget where the movements come from. They are born from life.”
Stay tuned!!!
dEsi
Знаете ли кой е Alvin Ailey? Може би не, а може би да?
Истината е, че аз грам не бях просветена в смисъла и човека, който се крие зад името Alvin Ailey. Сблъсках се с него, вървейки по столичните улици, но не ме разбирайте буквално. Сблъсках се в билбордите за откриването на изложба в Credo Bonum, посветена на афроамериканския танц и Alvin Ailey. Побързах да си запазя датата в календара и нямах търпение да отворя Wikipedia и да разбера малко повече за това име с „а” на квадрат. Ето какво ми каза моят най-добър приятел Wikipedia:
“Alvin Ailey (January 5, 1931 - December 1, 1989) was an African American choreographer and activist who founded the Alvin Ailey American Dance Theater in New York City,NY. Ailey is credited with popularizing modern dance and revolutionizing African-American participation in 20th century concert dance. His company gained the nickname "Cultural Ambassador to the World" because of its extensive international touring. Ailey's choreographic masterpiece Revelations is believed to be the best known and most often seen modern dance performance.”
След образователната част реших да визуализирам наученото и влезнах в youtube. Там попаднах на този коментар:
„I remember watching this for the first time with my then 88-year-old mother who was thrilled that they based the choreography on and included the music of "Little Stevie Wonder." For that year when I asked her what she wanted for her birthday, all she said was, "I want to see Ailey."”
От този момент нататък реших, че и аз искам да видя Ailey. Ето така се озовах в Credo Bonum. Бяхме само аз, моята добра приятелка театрален критик и плакатите на Alvin Ailey American Dance Theater. Разглеждайки всеки един фотос по отделно, установих, че афроамериканците са родени да бъдaт танцьори. Музиката тече във вените им и прави чудеса с телата им.
Замислих се „Какво ли би било, ако живеех по онова робско време в Америка и бях афроамериканка?” Танците и музиката са им помагали да забравят тежкото си бреме. А, дали днес това е така? Дали танците са средство да се слеем с щастието? Е, сигурно за колцина е така.
Но да помислим. За последно, когато бяхте на парти, колко хора около вас се движеха в ритъма на музиката? Колко хора истински се забавляваха? Дали обществото ни не се е превърнало в роб на модерното? Дали днес успяваме да дадем свобода на поривите си или ги прикриваме, стараейки се да пазим положение?
Поразмишлявайте върху тези въпроси!!!
А докато размишлявате горещо ви препоръчвам да се разходите до ул. Славянска 2 и да хвърлите едно око на изложбата „Откровения. Алвин Ейли: революция с танц“. Заслужава си =]
Stay tuned!!!
dEsi
.png)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
