“Старата любов ръжда не хваща...така е и с любовта ми към хип хопа” - Петя aka SlaveToDaRhythm

12:42 4 Comments



Петя е един от най-ярките представители на женския ъндърграунд в България. Реших да се свържа с нея и да я помоля да излее душата си пред The Loudspeakr, а душата й е хип хоп, и то с бургаски корени. 
Име                 
Петя
Артистичен  псевдоним   
SlaveToDaRhythm
Изкуство                
True to myself
“I am myself, no games to be played... No script to be written, no scene to be made”(MC Lyte)
Интересен факт                   
Бяхме заедно с Guru в една кола, на път към летището, след първия му концерт в България, когато му дойде идеята за песента „Universal struggle”. Поводът беше гледката през прозореца - минахме през едно столично гето - затова песента започва така: “From Sofia, Bulgaria, to the New York interior you see poverty and crime throughout these areas”

Започва историята на SlaveToDaRhythm, изречена по мегафон. Приятно четене!

Първият ми досег до рап музиката беше през 1994 година. Бях в 4ти клас, на 10-11 години. Имах един съученик, чийто брат учеше или работеше в Америка и му беше записал касети с хип хоп. На едно училищно парти чух няколко песни и се влюбих в този ритъм. Помолих го да си запиша касетите. Беше онова прекрасно време, когато превъртахме касетки с молив и ги записвахме от касетофон на касетофон. Направих си една страхотна компилация с любими парчета, която слушах всеки ден. Увеличавах до дупка, пеех и танцувах в стаята си. Помня първите си любими парчета на Run DMC (“Mary, Mary”, “Run’s House”), Salt-N-Pepa (“Push it”), Whodini (“Friends”), Kurtis Blow (“Basketball”), 2 Live Crew (“So Horny” - по-късно, когато напреднах с английския език и разбрах за какво се пее в тази песен ми стана много смешно като си представях как съм танцувала на нея без да разбирам за какво става дума). И все аз се влюбих най-напред в ритъма, по-късно започнах да разбирам лириките, да се ровя и да чета за хип хоп културата, от чиято концепция бях очарована. Никога няма да забравя тази тръпка.. да търсиш, да откриваш, да научаваш, да се добереш до някоя „рядка” касета, да чакаш да ти я доставят в местния „метъл шоп”. По онова време дори нямахме интернет вкъщи. Прекарвах цели нощи в интернет клубове, четейки и слушайки музика. Малко по-късно започнах да посещавам и първите си „черни партита”, както и заведенията в града, където се слушаше такава музика.


Черно парти в „Сленг” Бургас


Първият ми хип хоп концерт беше на групата РАП НАЦИЯ. Тогава получих и една плоча с автограф лично от първата българска рап група с плоча в България. Гордея се, че сме съграждани! Като цяло в Бургас винаги е имало много стабилна хип хоп сцена. Имаше един бар – „Хавай”, където се събираха хора, почитатели на черната музика, а барманът Милен пускаше страхотни парчета. Той ме зариби и по SOUL и R&B музиката, защото преди да се запозная с него бях „малка рапърка” и то доста крайна в предпочитанията си, както повечето тинейжъри. Милен пускаше музика и на местното черно парти в „Сленг”, където ходехме всеки четвъртък. Помня как скришно се измъквах от къщи по чорапи, бях замаскирала номерата в ЕГН-то на личната си карта, за да ме пускат в клуба (нямах 18, разбира се). Танцувах до сутринта. Често посрещах изгрева на плажа или на площада с приятели, а след час-два направо отивах на училище. И въпреки всичко бях отличничка! В тази връзка, мога да кажа, че любовта ми към хип хоп културата по никакъв начин не ми е повлияла отрицателно, нито в личен, нито в професионален план. Аз и до ден днешен НЕ пия алкохол и НЕ пуша, НЕ употребявам никакви наркотици. Напротив – хип хоп културата ми помогна да се изградя като характер и ме дари със стотици страхотни приятели по целия свят. По онова време бях и луда фенка на „B-side”, не пропусках предаване и съм научила страшно много от момчетата от X-team, за което ще им бъда вечно благодарна!

През 2003 ме приеха в Софийския университет и се преместих в София. До някъде животът ми се промени. Запознах се с доста хора в хип хоп средите там. Започнах да пускам музика с една приятелка (Жана). Имахме си свое хип хоп парти, което се провеждаше всеки четвъртък в столичния клуб „Swingin’Hall”, на чиято сцена изгряха много от съвременните БГ Рап звезди и съм щастлива, че  по някакъв начин бях част от това начало - от това „златно време” за българския хип хоп.

С Dj Lord Jazz of Lords of the underground  


С живота в големия град последваха и по-големите мечти. Когато бях по-малка и слушах любимите си изпълнители на касетофона в стаята си, мечтаех един ден да мога да ги видя на живо... Е, оказва се, че когато много силно искаш нещо – мечтите се сбъдват! И така с вече широкия достъп до интернет стана много лесно да се свържа с един от тези изпълнители (Jeru the Damaja) и да го поканя да направи концерт в България. За моя изненада той се съгласи и дори предложи да доведе със себе си и LilDap от Group Home. Бях във възторг! Свързах се с диджей Станчо (Sniper records бяха голяма работа тогава) и да го помолих да ми помогне с намирането на спонсори. Така направихме този страхотен концерт в зала „Христо Ботев”, който се увенча с голям успех и много доволни фенове. Последваха концертите на Heltah Skeltah, GURU of Gangstarr, Lords Of The Underground (което беше замислено като 24 часов коледен хип хоп маратон и мисля, че добре се получи).

                 
Тогава се запознах и с момчетата отSleepwalkings crew, които написаха нова страница в живота ми и съм много щастлива, че съм се докоснала до тяхната мъдрост и до вълшебството наречено „JAM ON IT”. С тях направихме и парти с DJ Marley Marl… След това реших, че е време да спра да се занимавам с концерти, защото все пак за тази работа се иска сериозен бизнес нюх, а аз си бях просто фен и не исках да развалям магията. Винаги съм усещала нещата по мой си начин, никога не съм мислела за парите. Просълзявах се от щастие при вида на толкова радостни и танцуващи хора, при вида на озарените с усмивки лица на моите приятели. Това беше и все още е най-голямата награда за мен: усмивките по лицата на хората!

Затова и продължих да пускам музика. Правя го и за себе си и за хората, които обичат музиката и съм истински щастлива, когато ги усмихвам. Работих 3 години в телевизия ММ като музикален редактор, където досегът до толкова много различна музика доста повлия и на музикалния ми вкус. Пред мен се откриха нови хоризонти и осъзнах, че човек не бива да се ограничава стилово, защото музиката е или хубава и качествено направена или просто скучна. И така, продължих да пускам музиката, която считам за хубава, защото обичам да споделям хубавите неща, които откривам с останалите, за да им се наслаждаваме и да танцуваме заедно. Живях около 2 години в Атина, където също пусках музика.

Едно от последните ми партита в София

Сега отново пускам музика в София. Не го правя често, но със сигурност го правя от сърце! Не обичам да ме наричат „диджей” – не съм... Аз съм просто човек, който обича музика и иска да споделя с хората това, което му харесва. 


Обожавам да ходя на концерти, да гледам и да слушам на живо любимите си изпълнители. Това са едни от най-прекрасните моменти в живота ми. Концерти и партита с хубава музика, споделени с усмихнати приятели – вълшебни мигове и безценни спомени. Осъзнавам, че вече съм сбъднала почти всичките си мечти. Аз съм един щастлив човек! 
Stay tuned!!!
dEsi

Unknown

If you wanna DJ, if you wanna RAP, if you wanna DANCE, if you wanna do GRAFF, if you wanna do any ART do it for yourself, don't do it for anyone else because at the end that's the most important thing!!! Caleaf Sellers

4 коментара:

  1. Анонимен13 ноември 2014 г. в 13:11

    Много позитивна мацка! Винаги ми е било изключително интересно когато някой разказва как се е запознал с хип хопа.

    ОтговорИзтриване
  2. JOSE8 март 2016 г. в 8:45

    Повече жени като Петя си пожелайте рапета (и не само) ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown8 март 2016 г. в 9:57

    big up....лично аз съм голям фен...чува музиката одавна

    ОтговорИзтриване
  4. Unknown9 март 2016 г. в 0:14

    Respect, знам те още от "златното време".Повече такива хора са нужни на Hip-Hop сцената.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)