.png)
За едно откритие от улицата
Знаете ли кой е Alvin Ailey? Може би не, а може би да?
Истината е, че аз грам не бях просветена в смисъла и човека, който се крие зад името Alvin Ailey. Сблъсках се с него, вървейки по столичните улици, но не ме разбирайте буквално. Сблъсках се в билбордите за откриването на изложба в Credo Bonum, посветена на афроамериканския танц и Alvin Ailey. Побързах да си запазя датата в календара и нямах търпение да отворя Wikipedia и да разбера малко повече за това име с „а” на квадрат. Ето какво ми каза моят най-добър приятел Wikipedia:
“Alvin Ailey (January 5, 1931 - December 1, 1989) was an African American choreographer and activist who founded the Alvin Ailey American Dance Theater in New York City,NY. Ailey is credited with popularizing modern dance and revolutionizing African-American participation in 20th century concert dance. His company gained the nickname "Cultural Ambassador to the World" because of its extensive international touring. Ailey's choreographic masterpiece Revelations is believed to be the best known and most often seen modern dance performance.”
След образователната част реших да визуализирам наученото и влезнах в youtube. Там попаднах на този коментар:
JazzMaestra
„I remember watching this for the first time with my then 88-year-old mother who was thrilled that they based the choreography on and included the music of "Little Stevie Wonder." For that year when I asked her what she wanted for her birthday, all she said was, "I want to see Ailey."”
От този момент нататък реших, че и аз искам да видя Ailey. Ето така се озовах в Credo Bonum. Бяхме само аз, моята добра приятелка театрален критик и плакатите на Alvin Ailey American Dance Theater. Разглеждайки всеки един фотос по отделно, установих, че афроамериканците са родени да бъдaт танцьори. Музиката тече във вените им и прави чудеса с телата им.
Замислих се „Какво ли би било, ако живеех по онова робско време в Америка и бях афроамериканка?” Танците и музиката са им помагали да забравят тежкото си бреме. А, дали днес това е така? Дали танците са средство да се слеем с щастието? Е, сигурно за колцина е така.
Но да помислим. За последно, когато бяхте на парти, колко хора около вас се движеха в ритъма на музиката? Колко хора истински се забавляваха? Дали обществото ни не се е превърнало в роб на модерното? Дали днес успяваме да дадем свобода на поривите си или ги прикриваме, стараейки се да пазим положение?
Поразмишлявайте върху тези въпроси!!!
А докато размишлявате горещо ви препоръчвам да се разходите до ул. Славянска 2 и да хвърлите едно око на изложбата „Откровения. Алвин Ейли: революция с танц“. Заслужава си =]
Stay tuned!!!
dEsi
.JPG)
0 коментара: