Sp0Ke за българския хип хоп и действителността

Беше поредната вечер, в която монополито ни беше настървило за имоти, гари и хотели. И в тази иначе спокойна приятелска вечер изведнъж Шуменското Джънки реши да ме запознае с откритието си – една песен на sp0Ke „Мелодията”. Така ме запозна, че не можах да спя след това. Цяла нощ си тананиках песничката и си мислех „Боже, ма то в България имало вече и качествен рап”. Ето така се роди идеята за интервюто със sp0Ke. Понякога готините неща се раждат в простичкото ежедневие. За да не ви държа в очакване, направо ви стоварвам интервюто. 

Ladies and Gents let me introduce you to Mr. sp0Ke – the Bulgarian MC with lyrics that make you think and instrumentals that make you dream…
















Трудно ли е да си рап артист в България?

В България май всичко е по-лесно отколкото изглежда. Преди няколко дни, когато бях във Велико Търново, видях плакати за празника на Св. Валентин. Гост в някакво заведение щеше да бъде „един от най-обичаните български артисти” – Галена. Щом и тя е възприемана като артист, значи изкуството не е и близо до това, което е било някога. Културата и изкуството са изпълнени с пошлост и показност. Всеки се мъчи да бъде забелязан и харесан и забравя к’во е почнал да прави в началото. На въпроса ти бих отговорил така – лесно е да бъдеш Артист, трудно е да останеш такъв.  



А всъщност как започна историята ти? Кой те запали? От колко време се занимаваш с това?

Историята ми с музиката започна по глупав начин някъде през 2007-а. Търсих нещо не за себе си, а за някой друг. В началото беше просто способ за впечатляване – интересното е, че това беше период, когато уменията ми бяха такива, че дори и мен не впечатляваха. Като започнах да римувам обаче ми хареса. Вкарвах се в някакви форумни батъли супер енергично и се мислех за голяма работа. Запалих се да пиша сериозно. Постепенно мислите почнаха да придобиват форма, рими почнаха да завършват редовете, редовете завършваха куплети, а куплетите се нижеха в песни. Всичко си вършех самостоятелно и беше на много кофти ниво, защото не знаех кой да питам какво е микс, какво е мастер. Бях насочен към студиото на Liubaka в Бургас, а след това и към това на RapaNizze’ в Българово. С тяхна помощ и подкрепа се развих и продължавам да се развивам.   
















Текстовете ти са пропити със смисъл. От къде черпиш вдъхновение?

За любовните лирики... да кажем, че имам муза скрита някъде из столицата. Докато тя остане ъндърграунд обаче съм решил да се насоча към по-различен стил, с по-различна лирика отпреди. Цепя се на две части – едната ще е мрачна, а другата ще се опитва да е обективна. През януари пуснах две нови парчета – „Усмивка” и „Мелодията”. В тях рапирам по обществени проблеми като слабото образование, чалгизацията, безработицата. За тях откъде да черпя вдъхновение – студент съм, живея в общежитие пълно с чалга, като „чалга” не наричам толкова музиката, колкото културата на голяма част от българите. Отделно от това четири месеца подавам CV-та за няколко различни професии, всяка от които не изисква специално висше образование и никога не се получава, защото по една обява кандидатстват 2000 човека. За какво говори това? Черпя вдъхновение от това, което видя, чуя и почувствам.
















Инструменталите ти са наистина адски зарибяващи. Малко ми напомнят на онзи jazzy hip hop, който Nujabes прави. Сам ли си правиш музиката?

Имаше период преди да се запозная с Liubaka и с Жо (RapaNizze’), в който правих бийтове на една програмка. Тогава бийтовете бяха зарибяващи, но лириките – не. След това лириките ми се подобриха, а уменията ми на бийтмейкър изчезнаха. Голяма част от песните ми са с инструментали на Жо, но честно казано, още по-голяма е с бийтове дърпани безплатно от интернет.  



Какво за теб е хип хопът?

Спасителна лодка, която се движи срещу течението, но винаги, когато почна да се давя се появява и ме връща на брега.






Какво смяташ за българския хип хоп и за българската ъндърграунд култура? Съществува ли такава въобще в истинския смисъл на думата?

Разбира се, че съществува ъндърграунд култура. Ако мога така да се изразя ъндърграунд хип-хопът си има служители, наети на постоянна работа, които освен всичко бачкат за без пари. Ами че, докато в публичното пространство се появи една комерсиална песен и медиите я наложат за хит, в ъндърграунда изникват 100, които феновете налагат за свой хит. Имаше по едно време много оплаквания, че има повече рапъри, отколкото фенове, че всеки фен е почнал да се прави на рапър. Аз нямам против, в смисъл аз така съм започнал и все още се възприемам като фен, а не като равен на много от тях. Проблемът е, че има такива, които парадират с това „аз съм рапър, аз съм рапър”, после пишат на друг да им напише лириката.  Има представители на хип-хопа в почти всяко населено място. Имаме двама световни шампиони по бийтбокс;случват се все повече събития свързани със street dance културата; има mc-та като А.Т.И.Л.А и Жлъч, като Calligraphist , който има хиляди фенове в САЩ; Спенс организира батъли в клуба си. Жалко е, че не се осигуряват стени за графити, но и без такива, райтърите си намират. По мое мнение в България хип-хопът е развит и е на високо ниво.
















Любими MCs или labels имаш ли?

Като отговор веднага ми идват Illmate, Shano crew, XPRSN, So called crew, Md Manassey и Keranov, Calligraphist, Крисо Малкия и A.S.D. 

С какво се занимаваш напоследък?

Имах изпити в университета и май цялото ми време отиде там. Сега подготвям съвместен проект с една поп и джаз певица и скоро ще вляза в студио, за да запиша моята част.  

До къде искаш да стигнеш?

Искам да имам работа, която ми харесва; момиче, което ми/ме харесва и време да правя музиката, която ми харесва. Винаги съм казвал, че не ми трябват повече пари, отколкото да плащам за жилище и за храна. Засега поне продължавам да мисля така и не се целя в това да стана „продаван артист”.

Какво би извикал, ако имаше високоговорител?

Гледала ли си „Смело сърце” с Мел Гибсън? Ще извикам “FREEEEDOOOM”…
















Stay tuned !!!
dEsi

Unknown

If you wanna DJ, if you wanna RAP, if you wanna DANCE, if you wanna do GRAFF, if you wanna do any ART do it for yourself, don't do it for anyone else because at the end that's the most important thing!!! Caleaf Sellers

2 коментара:

  1. Поздравления за Sp0Ke! Един неподправен човек, искрен и обичащ музиката, която прави. Браво, братовчеде!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно интервю, и супер искрените думи. Sp0Ke е невероятен човек, и се радвам, че съм имал честта да правя музика редом до теб братле. За мен винаги ще си останеш лирически титан , и никой не може да ме убеди в противното. Продължавай напред , и главата горе ;) . Мисля ,че сам ще се досетиш от кого... :)

    ОтговорИзтриване