.png)
„Първият учебен“ от Алекси Иванов
Имате ли няколко откраднати минути? Хайде да ги вложим в спомени – онези от първия учебен ден. Не, няма да пиша за учителката, чиято снимка обиколи не една или две стени във Facebook и събра 330 000 харесвания за отрицателно време (впрочем подкрепям младите и добре изглеждащи български учители).
Ще ви занимая със
спомените на един стрийт артист за училищните дни, когато по дъските се пишеше
все още с тебешир, а учениците си разменяха въпроси и отговори в „Лексикон“.
Поводът за срещата ми с Алекси и връщането назад във времето бе изложбата,
която той откри в „Dada Cultural bar” вчера. Тематиката й – „Първият учебен“ ме хвръли в дълбоки размисли за моя „Първи
учебен“, когато ме изтипосаха пред бъдещите ми съученици да рецитирам стихче за
букварчето и още на крехката възраст от седем години се сблъсках с
предсценичната треска и мисълта „Ами сега какво ще правя!“. Кулминацията на
моята изява настъпи в момента, в който забравих няколко реда от така добре
заученото стихотворение и крокодилски сълзи се опитваха да избият на иначе
усмихнатото ми лице. Нямаше време за циврене, всички погледи бяха вперени в
мен, а аз, видиш ли, се чудех как да продължа. Преглътнах и прескочих един
куплет. Слава богу, накрая всички ръкопляскаха, а аз с дълбока въздишка се
скрих и се успокоих, че първото препятствие в живота ми е вече минало.
Тези и още много
други сладки спомени нахлуха в съзнанието ми, докато разглеждах симпатичните
характерчета на Алекси. Хората,
които бяха дошли да уважат откриването на изложбата, очевидно също много се
забавляваха и то не с какво да е, а с личния „АЛЕКСИкон“ на артиста. Бяхме забравили
какво е да споделяш себе си с другите, пишейки по първолашки простичко с
чертички и ченгелчета. Алекси се беше погрижил лексиконът да има автентичен
вид, а всички, които го попълваха всячески се стараеха да подражават на
краснописа на първолака.
Освен към забавленията на учениците от едно време, Алекси бе решил да насочи вниманието
ни и към неговата нова инициатива „Осинови пепелник“. Каузата, за която стрийт
артистът не е преставал да се бори, е свързана с нехайството на много българи към средата, в която живеем. С
надеждата, че би могъл да превъзпита или поне да се опита да промени
мърлявщината, Алекси решава да направи пепелници от стари флакони (спрейове с
боя), които да постави на най-пострадалите от синдрома „Хвърлям фасове, където
ми падне“ места в родния му град Варна и периодично да се грижи пепелниците да
бъдат почиствани. Сега той е решил, че може да зарази и други инициативни и
отговорни хора да направят същото и за своя град. Ето защо беше взел със себе
си една дузина пепелници, които чакаха своите осиновители.
Ако искате да се включите в инициативата и заедно да преборим мизерията около себе си, влезте на https://www.facebook.com/events/631208846962814/ и дайте своя принос, като направите собствен пепелник и започнете да го обгрижвате. Споделете и с приятелите си, за да докажем, че мърлявщината не е по-голяма от нас!
А в случай, че
искате да попълните лексикона на Алекси, да разгледате изложбата на
първокласника и да подкрепите българското стрийт изкуство, като си закупите
някое от платната на справедлива цена, Dada Cultural Bar ви очаква до 22 октомври! J
Stay tuned!!!
dEsi
.JPG)
0 коментара: